Започвам страницата, в която ще се представя, с тази мисъл. За да се охарактеризирам накратко, бих казала за себе си, че съм човек, който не се страхува да опитва.
С течение на времето се научих и да плащам цената за успешните и неуспешните си опити.
Преживявам се като много енергична, волева и себеотстояваща се. Защото смисълът на едно себепознание е да приемем нашата светла и нашата сенчеста страна, без да воюваме с тях, а смисълът на една лична терапия е точно да ста
Прочети още
Да мислиш, че единствено външната действителност трябва да се промени, за да ти стане удобна, е егоцентрично-нахално. Да мислиш, чe външната действителност автоматично ще се промени с твоята промяна, е егоцентрично-наивно.
Начините, по които едно живо същество общува с външния свят са два – адаптация и асимилация.
И хората не правим изключение.
Адаптация и асимилация.
Що ще рече това?
Ако не можем да променим нещо, се адаптираме, т.е. се приспособяваме, на вс
Прочети още
ЗА РАНИТЕ. ПОРАСТВАНЕТО. И ЛЮБОВТА
Раните. Всички ги носим в душите си. Някои старателно заметени. Oтречени. Други все още кървящи. Мазохистично разравяни от собственото ни пристрасяване към болката. От усещането ни за специалност. Като онези войници, които ги носят като знак за различие и храброст. Че и ние сме били на бойното поле. Някои рани - превърнати в томахавка. Размахвана към целия свят. Като защита. Или самозаблуда. Че ако той или тя не са направили това или онова, ние ник
Прочети още
Днес, 14 февруари, ще се разменят стотици картички, мечета, бонбонки и зайчета. И сърчица. И сърчица.
С уважение към всички пияни от любов на днешния ден. Но в това писание аз ще пиша за една друга любов.Тази, която дори не ни минава през ум да дарим и обърнем към себе си.
Много преди християнския празник на влюбените древните гърци през февруари са празнували брака между небето и земята, между Зевс и Хера. А сърцето на човек се е считало за онзи мост, свързващ това мъжко и женско.
Прочети още
